Петър Велинов
pdfРАЗВИТИЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ КОСМИЧЕСКИ НАУКИ СЛЕД ПЪРВИЯ ИЗКУСТВЕН СПЪТНИК НА ЗЕМЯТА. 60 ГОДИШНИНА НА КОСМИЧЕСКАТА ЕРА
сп. Аерокосмически изследвания в България, год. 2017, том 29, стр. 147-157.

Резюме

Представено  е  развитието  на  различните  космически  науки  след изстрелването на първите изкуствени спътници на Земята. Дадени са редица данни и параметри на първия изкуствен спътник „Спутник 1”. Показани са и първите открития на космическата ера – радиационните пояси на Земята, открити от ван Ален и  Вернов. Представена  е  и  историятата  на  радионаблюденията  на  „Спътник  1”  в  22-дневния  период  на  работата  на спътниковия предавател, 04–26 октомври 1957 г.

Първите радиоизмервания в България са направени от д-р Г. Несторов (впоследствие  професор  и  член-кореспондент  на  БАН)  от  създаденото в началото на 1957 г. специално звено към Научно-изследователския институт по  съобщенията – Радио-измервателен  контролен  и  йоносферен  център (РИКИЦ). Д-р Г. Несторов заедно с младите инженери К. Серафимов и Д. Мишев (впоследствие  професори  и  академици  на  БАН) правят измервания на ефекта на Доплер и определят височината на спътника. Те установяват, че през втората и особено през третата седмица „Спътник 1“започва да намалява чувствително височината си поради триенето си с веществото във високата атмосфера.

Впоследствие,  след  1958  г.  в  България  започват  да  се  провеждат оптически, лазерни и радарни наблюдения на изкуствени спътници на Земята (ИСЗ). През периода 1958–1959 г. се създават три наблюдателни станции – в градовете София, Стара Загора и Варна. Тези наблюдения продължават до 2002 г., когато постепенно те престават да бъдат извършвани поради липса на финансиране и преминаване на световните наблюдателни центрове на по-високо технологично ниво.

References
1. SPUTNIK–1. October 4, 1957: Dawn of the Space Age.
https://www.space.com/17888-first-satellite-sputnik-1-explained-infographic.html (accessed 20 December 2017)
2. Wade, М., Encyclopedia Astronautica, 2017. URL: www.astronautix.com
3. Stern,  D.P.,  M. Peredo,  The Exploration of the Earth's Magnetosphere, 12. The radiation belt –   history, 2004.
http://www.phy6.org/Education/whradbel.html
4. Baker, D., M. Panasyuk, Discovering Earth’s radiation belts, Physics Today, 2017, 70 12, 46–56. DOI: 10.1063/PT.3.3791
5. Несторов,  Г., М.Топалов,Предавателна,  антенна  и  УКВ  техника, Държавно издателство „Наука и изкуство“, София, 1955.
6. Несторов, Г.,Разпространение на УК Вълни. Държавно издателство „Медицина и физкултура“, София, 1958.
7. Несторов, Г.,Физика на ниската йоносфера.Издателство на Българската академия на науките, София, 1969.
8. Велинов,  П., Г. Несторов, Л.Дорман,Воздействие  космических  лучей  на ионосферу  и  распространение  радиоволн,  Издательство  Болгарской Академии Наук, София, 1974.
9. Andonov, B., Vertical Total Electron Content and receiver bias calculations for Balkan Peninsula GNSS stations, C. R. Acad. Bulg. Sci., 2017, 70, 12, 1719–28.
10. Velinov, P.I.Y., S. Delistoyanov, D. Mishev, G. Nestorov, C. Spassov, Ionospheric TEC measurements by informational radioline of satellite "Meteor-Priroda", In: Remote Sensing of Earth by Satellite
"Meteor-Priroda", St. Peterbourg, Gidrometeoizdat, 1985, 145–151. 11.  Mukhtarov,  P.,  B. Andonov, and D. Pancheva,  Empirical  model  of TEC  response  to  geomagnetic and solar forcing over Balkan Peninsula.
Journal of Atmospheric and Solar-Terrestrial Physics, 2018, 167, 80–95.
12. Ognyanov, O., Y. Shopov, P. Getsov, P. Malgova, A. Stoev, S. Kusin, A. Pertcov, History, present and perspektives of space surveillance and tracking, In: Proceedings of SES’2017, 2017, 95–100.

 начало