Първите стъпки на българската бойна авиация

Първите стъпки на българската бойна авиация

Соня ДИМИТРОВА

Първият демонстрационен полет на аероплан в България (София, 15 ноември, 1910 г., руският пилот Борис Маслеников заедно с Васил Златаров, самолет “Фарман”)

По действащия през 1910 г. военновременен щат се предвижда към Железопътната дружина от Инженерните войски да се мобилизира Въздухоплавателен парк с две въздухоплавателни отделения, 303 души личен състав, 2 балона, 340 коня, 60 коли и обслужващи средства. Неговата мирновременна кадрова база – Въздухоплавателното отделение – има 81 човека личен състав и разполага с 2 сферични балона. От необходимите пет офицера са подготвени само двама. Със заповед № 38 от 2 ноември 1912 г. е обявен и военновременния щат на Аеропланното отделение. То има 62 човека – трима офицери пилоти, три самолета, една ремонтна работилница, 31 коня и 12 коли.

С обявяването на мобилизацията отделението получава заповед за пребазиране край гр. Търново-Сеймен. От 11.10.1912 г. вече е на летище Мустафа паша край Свиленград, където е и щабът на Втора армия. С настъплението на армиите още през първия месец на войната Щабът на Действащата армия преустройва авиацията в три отделни аеропланни отделения.

Първото остава на летището до Свиленград и оперативно е подчинено на щаба на Втора армия, която обсажда одринската крепост. Командир е поручик Радул Милков, а пилоти поручиците Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Стефан Калинов, Цвятко Старипавлов, Сотир Черкезов, наблюдател поручик Продан Таракчиев и 7 механици. Към това отделение са включени руските летци Николай Костин, Яков Седов, Тимофей Ефимов, Макс фон Лерхе, Емануил Маргулис и френските летци Луи Оливие и Франсоа Пайар.

Е.Бюри (на кон) пред аероплан “Сомер”

Второ аеропланно отделение се формира на 3.11.1912 г. и се прехвърля последователно на летища Чорлу, Кабакча и Черкезкьой. Оперативно е подчинено на съединените Първа и Трета армии, които действат на чаталджанския фронт. Командир е поручик Димитър Сакеларов, а пилоти поручиците Симеон Петров, Никола Манков, Гаврил Стоянов и 15 аеромеханици. Към това отделение са включени руснаците Пьотр Евсюков, Фьодор Колчин и французинът Ернст Бюри, англичанина Сноудън Хедлей.

Трето аеропланно отделение се формира на 10.11.1912 г. и се пребазира последователно до с. Балабанджик, край Малгара и летище Урша. В оперативно отношение е подчинено на Четвърта армия на булаирския фронт. Командир е поручик Пеньо Попкръстев, с пилоти поручик Милчо Митев, руснакът Яков Седов и италианеца Джовани Сабели.

Във войната вземат участие още пилотът подпоручик Кръстьо Самсаров, наблюдатели: поручиците Любомир Лулчев и Йордан Казанджиев, аеромеханици: редник-доброволците Сава Попов, Димитър Ангелов и Лаврентий Лавренов; Георги Хайверов, Иван Симеонов, Иван Гавренов, Йосиф Иванов.

Аероплан “Сомер” на летището край Мустафа паша (1912)

В началото на войната българската бойна авиация разполага с 21 самолета, които до края на войната се увеличават с още 8. Към тях се прибавят и 2 трофейни турски самолета „Харлан“, пленени от българските войски при Лозенград, както и 4 аероплана на чуждите летци доброволци. Така общият брой на самолетите става 35. Турция разполага с около 20 самолета с пилоти предимно немски наемници. Самолетите на съюзните държави (Гърция – 6 и Сърбия – 10) почти не водят бойни действия.

Самолетите на българската авиация са от различни типове: „Блерио“, „Нюпорт“, „Фарман“, „Воазен“, „Сомер“, „Албатрос“, „Бристол“. Те са двуместни и едноместни, моноплани (едноплощници) и биплани (двуплощници), със скорост до 110 км/ч. и височина на полета до 1500 м. Моторите им са „Гном“, „Анзани“, „Рено“, „Аргус“. Мощността им е от 35 до 100 конски сили. Нямат въоръжение. През тази война въздушният бой остава непознат. Летците и аеромеханиците са въоръжени с пистолети, а войниците от охраната - с пушки. Аеропланите са без кабини, летците нямат парашути. Бомбите са в кошове със слама или привързани с въжета.

Радул Милков като капитан

Бойното кръщението на младата българска авиация става на 16.10.1912 г. Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев получават задача да разузнаят за намеренията на противника в крепостта Одрин. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. с биплан „Албатрос“. Височината е около 500 м. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой. Психологическият ефект е голям. Самолетът се приземява с четири пушечни пробойни и една от бризантна граната под нестихващите акламации на събралата се на летището войска. Същия ден е извършен още един полет. За проявения героизъм и себеотрицание двамата са наградени с военния орден „За храброст“ – IV ст. В своите спомени Радул Милков казва: „Когато човек види тези примитивни летящи призраци на смъртта, това преплитане на прътове и платна, тези седла зад седалищата на двамата летци, този бензинов резервоар точно над техните глави и формата на техните седалища, прилични на шейна, на които човек би стоял мъчно в равновесие, даже без да лети, – само тогава може да си представи каква решителност и смелост ще са имали първите ни летци, които са се решавали да летят над неприятеля със скорост до 70 км/ч. и височина от няколкостотин метра.“

През Балканската война 1912-1913 г. се случват много първи неща в историята на военната авиация.

На 17.10.1912 г. поручик Христо Топракчиев и руският летец Т. Ефимов поотделно летят с аероплани „Блерио“ и за първи път във военната история пръскат позиви над противника. Разпръскването на позиви и бомбардировките имат изключително деморализираща роля. На 19.10.1912 г. при изпълнение на бойна задача самолета („Блерио“) на поручик Хр. Топракчиев се запалва. Той загива, ставайки първата и единствена жертва на българската бойна авиация във тази война.

Поставя се началото на военновъздушната фотография. На 22.10.1912 г. поручик Р. Милков при изпълнение на бойна задача взема като наблюдател кореспондента на английския весник „Дейли Скеч“ Гор. Поради малката скорост на фотоапарата и слабата чувствителност на плаките, както и поради силните вибрации на мотора, снимките излизат неособено сполучливи.

На 30.10.1912 г. на самолет, пилотиран от подпоручик Ст. Калинов, като наблюдател се издига първата жена – самарянката Райна Касабова. По време на 45-минутния боен полет тя хвърля позиви на турски език над Одрин.

На 12.11.1912 г. се осъществява първият групов боен полет. Четири самолета, пилотирани от поручиците Р. Милков, Н. Богданов, Ст. Калинов и руснака Н. Костин летят заедно към одринската гара Караагач като се появяват над целта от различини посоки, проявявайки военна хитрост, и въпреки противниковия огън разузнават и хвърлят позиви и прокламации над обсадения Одрин.

На 17.11.1912 г. италианският доброволец Джовани Сабели – пилот и В. Златаров – наблюдател извършват първата въздушна бомбардировка върху противников обект.

На 26.01.1913 г. поручик П. Попкръстев и Дж. Сабели извършват боен полет над Мраморно море и за първи път в световната история бомбардират противников кораб в открито море, хвърляйки бомби над плаващия броненосец „Хайредин Барбароса“.

На 23.03.1913 г. поручик П. Попкръстев и Дж. Сабели прелитат булаирските укрепления, гр. Галиполи, пресичат Дарданелите, летят над Лампасаки в азиатска Турция и обратно през Мраморно море се завръщат на летище Урша, като извършват бомбандировки. Това е най-дългият боен полет дотогава.

Български авиомеханици

(1912-1913)

През войната се създават и първите български авиационни бомби. След „одринките“, които експлодират при хвърляне от височина над 500 м., е конструирана първата авиационна бомба от офицера от инженерните войски капитан Ст. Величков. Бомбата е наречена „величко“ (по името на сина на капитана), може да се хвърля и от ръка, има малък парашут, пада отвесно, силата на поражение е голяма – издълбава яма с размери 1,50/1,80/3 м. Тя става прототип на първата авиационна бомба в света. Софийската работилница Шулц-Зилберман изработва 50 такива бомби. Авиационна бомба през войната конструира и поручика от инженерните войски Б. Бояджиев. От нея в същата работилница са изработени 30 бомби. Правят се и първите запалителни бомби.

За световната авиационна общественост и военна наука българският принос в бойното използване на самолета е всепризнат. Българските летци доказват възможните тактически начини за многоцелево бойно използване на авиацията – единични и групови полети в тактическата и оперативната дълбочина на противника, единично и групово военно разузнаване, аерофотографиране, бомбардиране за унищожаване на техника и жива сила на протовника, на обекти по фронта и в дълбочина, коригиране на артилерийска стрелба. Принос е прилагането на принципа за централизирано и децентрализирано управление на авиацията, осъществяване на тясно взаимодействие със сухопътните войски, създаването на авиационна тилова организация, на снабдителна и аероремонтна фронтова база.

От пристигналите за войната 120 чуждестранни наблюдатели и кореспонденти 80 са в Мустафа паша, където е базирано първо аеропланно отделение, за да изучават и отразяват българското творчество в използването на аероплана във война.

В далечната 1912 г. първите български бойни авиатори написват първата страница от историята на военната ни авиация и слагат началото на един смел до лудост и героичен род войска.

Бележки:

ЦВА: ф.2490, оп.1, а.е.1, л.95; ф.1, оп.5, а.е.180, л.207; а.е.390, л.21,22; а.е. 617, л. 416; ф.22, оп.5, а.е. 177, л.2, 3; ф.1050, оп.7, а.е.2, л.2, 3, 5, 6, 11,12; а.е.3, л.1; оп.8, а.е.3, л.6-8; оп.2, а.е.2, л.425-428; ф.1653, оп.2, а.е.5, л.73-74; ф.1045-а, оп.1, а.е.1, л.2-5; ф.1813, оп.1, а.е.7, л.2,3; ф.40, оп.2, а.е.194, л.268; а.е. 151, л.97; а.е. 265, л.181,182; ф. 524, оп.1, а.е.4, л. 3-5; Заповеди по Военното Ведомство за 1912 г.; Милков, Р. Из страниците на българската военна авиация, Балканска война 1912-1913 г., ръкопис, 1959, ВИБ; Милков, Р. Първото бойно летене над Одрин. – Нашата авиация, 1940, кн.2; Таракчиев, Пр. Действията на българското въздухоплаване в Балканската война. – Авиационно дело, 1956, кн.4-5; Куюмджиев, Б. Из бойната дейност на аеропланните отделения през Балканската война. – ВИСб, 1965, кн.6; Миланов, Й. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, С., 1995; Ранков, В. Аеропланната служба във войната 1912-1913 г. – Нашата авиация, 1941, №6; Миланов, Й., Д. Тангълов. Към въпроса за началното бойното използване на самолета. – ВИСб, 1991, №6.

начало