Константин Едуардович Циолковски
1857-1935 г.

        Константин Едуардович Циолковски не е професионален астроном, не завършва образованието си в прославени университети или колежи, но за всички астрономи в света неговото име е еднакво известно и скъпо. Ако Галилео Галилей даде на астрономията телескопа, Циолковски предложи ракетата като средство за изследване и овладяване на космическото пространство. И ако днес футуролозите вещаят голямо, бъдеще на космическите изследвания, то това е пак въз основа на гениалните предвиждания на самотния калужски изследовател.

       Днес с право наричат К. Е. Циолковски баща на космонавтиката. Този руски и съветски учен-самоук е основоположник на ракетодинамиката и теорията на междупланетните полети.

        Личният живот и научното творчество на К. Е. Циолковски са изумителен пример на себеотрицание, на целенасоченост и воля за превъзмогване на личните беди в живота в името на бъдещето на човечеството. В неговата изповед намираме и жизненото му кредо: "Основен мотив на моя живот е да не преживея напразно живота, да придвижа човечеството макар и малко. Ето защо аз се интересувах от това, което не ми даваше нито хляб, нито сили, но се надявам, че моите работи - може би скоро, а може би и в далечно бъдеще - ще дадат на обществото планини от хляб и бездна от могъщество".

        Константин Едуардович Циолковскя е роден на 17 септември 1857 г. в семейството на лесничей в село Ижевск, Рязанска губерния. От баща си той наследява силна воля и търпение, а от майка си - даровитост. Първите му години са потопени в идилията на селския живот, изпълнени са с радостите на детските игри. През топлите дни има възможност да се катери по дърветата, да тича с другарите си в близката гора, а зиме да се пързаля на ски. Но това щастливо време е краткотрайно. Десетгодишен К. Циолковски заболява от скарлатина и след оздравяването почти изцяло загубва слуха си. Следващите десетилетия от живота си той преживява в ужасния свят на безмълвието - нито шумът, нито словото, нито песните могат да достигнат до слуха му. Юношата възприема живота без слова и звуци, с вътрешно напрежение и го изучава от природните явления и от книгите.

        Загубата на слуха прекъсва посещенията на К. Циолковски в местното училище. Започват усилните години на самообразованието чрез книгите от домашната библиотека, чрез трупане на знания от всекидневието на живота. В игрите си той построява различни конструктивни играчки - въздушен балон от тънки хартиени листа, малка каляска, движеща се от вятъра, примитивен тъкачен стан. Стремежът към изобретателство е забелязан от бащата и той решава да изпрати сина си в Москва, където има условия юношата да доразвие наклонностите си.

        К. Е. Циолковски живее и учи в Москва от шестнадесет до деветнадесетгодишна възраст. Животът му е изключително суров и труден. "Аз помня отлично - си спомня по-късно той, - че освен вода и черен хляб, нямаах нищо. Всеки три дни отивах в хлебарницата и купувах хляб за 9 копейки". Въпреки това той сериозно работи - посещава библиотеки, провежда опити по химия в един влажен ъгъл. Още през тези години на мизерия у него проблясва смела фантазия. Той замечтава за полет извън Земята чрез използуване на центробежна сила. Макар бързо да осъзнава нереалността на тези свои стремежи, мисълта и жаждата за завоюване на междупланетното пространство не го напускат през целия му живот.

        През 1879 г. К. Е. Циолковски успешно полага изпит като екстернат и получава званието учител. От началото на следващата година започва работа като учител по аритметика и геометрия в училището на с. Боровск, Калужска губерния, където прекарва 11 години. Още с настаняването си в скромна селска квартира той подрежда малка лаборатория, в която прави различни опити. Твърде скоро се увлича силно и завинаги в самостоятелни изследвания.

        Научните си занимания К. Циолковски започва с теорията на газовете. Първата своя работа изпраща на Петербургокото физико-химическо дружество, където тя получава само утешителна оценка на работа, съдържаща вече известни резултати. За втората си работа "Механика на животинския организъм" за самостоятелно получените резултати той е избран за член на дружеството. Но това е само началото на десетилетни самостоятелни търсения и лутания. Пътят на неговия възход е необикновено дълъг и мъчителен. За тези години на лутане и търсене на нови пътища самият К. Циолковски признава в автобиографията си: "Отначало аз правех отдавна известни открития, след това не така отдавна, а по-късно и съвсем нови". И наистина, с течение на годините чрез упорит труд К. Циолковски постига изключителни резултати в своите изследвания, а трудовете му добиват всеобщо признание. Техните резултати се отнасят главно в три направления: дирижабли с напълно метални конструкции, самолети и ракети за изследователски, практически и комуникационни цели. Неговите идеи и проекти се потвърждават от целокупната практика на съвременните космически изследвания.

        При решаването на всеки проблем К. Циолковски показва завидна упоритост и благородни амбиции. За да можем да оценим неговия принос в световната наука, трябва мислено да се пренесем в света, в който живее ученият през последните две десетилетия на 19 и началото на 20 век. Малкият Боровск, а по-късно и Калуга в царска Русия са били чудовищно отдалечени от научни центрове. В тях не се получават научни издания и дори вестниците пристигат със седмично закъснение. Да не говорим за битовата и обществена среда, които са били съвсем чужди на каквато и да е интелектуална работа.

        С тягостна и пренебрежителна атмосфера е обкръжена работата на К. Циолковски в царска Русия. Неговите смели и новаторски идеи, изобретения и научни работи обикновено са посрещани като опити за самореклама на непризнат учен, а пренебрежителното снизхождение е замествало каквото и да било обсъждане на неговите работи. Отношението към творчеството на К. Циолковски и към самия него като учен, изобретател, творец и гражданин коренно се променя след победата на Октомврийската революция. В трудните години на гражданската война в първата в света социалистическа държава Съветът на народните комисари учредява специална комисия за подобряване бита на учените, която проявява специални грижи към К. Циолковски. За него са създадени по възможност най-добрите условия за работа, отпусната му е специална висока пенсия.

        В царска Русия официалните власти приемали К. Циолковски като маниак, като "смахнат с нелепи идеи" човек, а съветската власт му открива всички пътища за творческа работа. От 1917 г. до 1932 г. са издадени 4 пъти повече негови книги, брошури и статии, отколкото за всички предшестващи десетилетия, когато е бил принуден да ги отпечатва за сметка на мизерната си учителска заплата. Само за 7 години от 1925 г. до 1932 г. са публикувани повече от 60 работи на К. Циолковски по астрономия, механика, физика, философия.

        Самият К. Е. Циолковски приема Великата октомврийска социалистическа революция с открито сърце и нейните песни зазвъняват в слуха му с марша на отприщените народни сили. "Огнената черта на революцията разряза моя живот на две неравни части" - признава той. В тези думи намираме дълбока признателност към революционната народна власт и тъга за отминалото трудно време.

        Научното творчество и наследство на К. Е. Циолковски е богато. Ние като свидетели и участници в космическата ера на човечеството сме съпричастни към съвременната космонавтика и можем непосредствено да оценим смелостта на идеите и гениалната прозорливост на мечтателя от Калуга.

        През годините от 1884 г. до 1892 г. К. Цнолковски се занимава предимно с проекти на метални аеростати. През 1887 г. в работата си "Теория и опит за аеростат" той за пръв път обосновава възможността да се конструира и построи дирижабъл с метална обвивка. В нея се съдържат три конструктивни новости и с чертежи и пресмятания се доказват преимуществата от реализирането на проекта. За съжаление на К. Циолковски е отказана субсидия дори за построяване на модел.

        В Калуга К. Циолковски започва да се занимава с движение на тежки апарати във въздуха, които днес наричаме самолети. В съчинението си "Аероплан или птицеподобна (авиационна) летателна машина", отпечатана през 1894 г., той предлага използуването на метална мрежа за изграждането на корпус. И тук правителството отказва реализирането на проекта, а единствена награда за усилията са известни съчувствия.

        С горчивина К. Циолковски си спомня за тези години: "При своите опити аз направих много нови изводи, но новите изводи се посрещаха от учените недоверчиво. Тези изводи могат да се потвърдят с повторение на моите опити от някой експериментатор, но кога ще бъде това? Тежко е да се работи в самотност много години при неблагоприятни условия и да не видиш от никъде нито светлина, нито подкрепа".

        Въпреки това работите на К. Циолковски изиграха важна роля за овладяването на въздушния океан и космическото пространство от човека.

        През 1897 г. К. Циолковски изгражда със свои средства първата в Русия аеродинамична тръба. В нея извършва изследване на обтичането на различни форми - сфера, плоска пластинка, конус и др. Той предвидливо разбира, че в бъдеще предстои широкото използуване на бензиновите двигатели в авиацията. "Обаче аз имам теоретически основания за възможността за построяване на необикновени леки и в същото време силни бензинови или нафтови двигатели, напълно удовлетворяващи задачите за летене" - заявява той.

        След 1896 г. самотният калужски изследовател е овладян от дръзката мечта за използуване на ракетния принцип в апарати за транспортни и съобщителни цели в Космоса. Още в дълбока древност ракетата е била известна като средство за забавление. В края на 19 век за покушение над руския цар осъденият на смърт революционер Николай Иванович Кибалчич в затворническата килия стига до идеята за използуването на ракетата за космически полет в своя "Проект за въздухоплавателен прибор". Циолковски доказва реалността на тази идея. Първото описание на космически кораб с ракетен двигател той прави през 1883 г. в работата си "Свободното пространство", а в публикуваната през 1895 г. популярна книга "Мечти за Земята и небето" изказва редица нови идеи. През 1903 г. той публикува работата "Изследване на световните пространства с ракетни апарати". В тази забележителна работа е разработено устройството на ракетата за полет извън Земята с течно гориво и е разработена математическата теория за такъв полет. Следват много трудове, които стават теоретична основа на съвременната космонавтика, а техният автор е признат за неин основател.

        Трудно е накратко да се разкаже за огромното значение на идеите на К. Циолковски за развитието на космонавтиката, изпълнила зримо днес нашето ежедневие и съзнание. Свидетели сме вече на реализирането на част от тях, а много други още очакват своето практическо осъществяване.

        В своите работи К. Циолковски, когото обвиняваха някога в непознаване на математиката, даде строго математическо решение на задачата на ракетния полет. Формулите, изведени от него, носят името му и се използуват и днес в ракетодинамиката и балистиката.

        Като експериментатор, който търси реализирането на своите проекти в живота, К. Циолковски посочва и пътищата, чрез които може да се достигнат космическите скорости за преодоляване на земното привличане. Той дава идеята и разработва теорията на многостепенните ракети, при което няколко ракети са съединени една над друга.При старата започва работа последната ракета, наречена днес степен, а след привършване на горивото й тя отпада от системата. Започва да работи втората ракета (степен) и така, докато се стигне до последната степен, свързана със самия космически кораб.

        К. Циолковски предложи използването на орбитални станции около Земята, постепенно създаване на лаборатории, научни центрове и дели градове около нашата планета. Заедно с това той изучава условията за живот и работа на човека в условията на безтегловност и пренатоварване при ускорението, като предлага способи за създаване на безопасни и по-близки до привичните условия при космически полет. К- Циолковски разглежда извънземните станции като промеждутъчни бази за междупланетни полети и излизането на човека в Космоса.

        След изстрелването на първия в света изкуствен спътник на Земята на 4 октомври 1957 г. започна практическото овладяване на околоземното космическо пространство и съседните космически тела. Изминалите десетилетия са картина на непрекъснат устрем на човека да отвоюва все нови и нови територии извън нашата планета. Космонавтиката отдавна престана да ни учудва с безпримерен героизъм и фантастични научно-технически постижения. Тя активно навлезе в нашия всекидневен живот - икономика, съобщения, нови технологии, промишленост и т. н. Днес трудно можем да си представим живота на нашата цивилизация без работата на изкуствените космически летателни апарати. Бъдещето още повече налага активното навлизане на човека в Космоса. Ние навлизаме в "звездния век на човечеството". Някогашната фантастична мисъл на К. Циолковски - "Земята е люлка на разума, но не може вечно да се живее в люлка", вече звучи напълно реално. И всичко това би било немислимо без гениалната фантазия на тихия и скромен учител по математика и физика от Калуга, без неговите страсти и усилия да превърне увеселителната ракета в могъщо средство за овладяване на природата от човека.

        На 19 септември 1935 г., два дни след своя 78-ми рожден ден К. Е. Циолковски умира в Калуга, откъдето в неговата неизтощима фантазия политнаха първите космически стартове към необятния и тайнствен Космос.

        Името на К. Е. Циолковски е неразривно свързано с всеки старт на ракета или космически кораб. То е символ на осъществяването на хилядолетните въжделения на човека да докосне Луната и планетите, да закръжи като птица около далечните звезди.

Момчев Г., БЕЛЕЖИТИ АСТРОНОМИ 69-72 стр., С.: Изд. Народна просвета, 1980.