Юбиляри

ЦОЧО ЗЮМБИЛСКИ (90г.) - основател и дългогодишен председател на БАД - клон Троян

Г-н Цочо Зюмбилски е основател и дългогодишен председател на клона на БАД в гр. Троян. Той е почетен член на БАД от 07.11.2009 г.
Г-н Зюмбилски е географ, историк, краевед, астроном и общественик. един човек, който цял живот се е стремял да бъде полезен за хората: Къщата-музей на Тодор Каблешков, два паметника на възрожденци, пребивавали в с. Чифлик, родното място на г-н Зюмбилски, където е бил директор на училището, което в миналото е имало до 130 ученика с прогимназия, читалище с клуб, киносалон, изложбен кът с картини и скулптури от местни художници, освен това сондаж за минерална вода, с която всяко лято се пълни басейн с олимпийски размери и се захранват 13 хотела, курортен учителски комплекс с минерална вода, който поради промените е останал със скромните размери от две вили, изградени върху бивш имот на г-н Зюмбюлски, предоставен от него безвъзмездно. Във всичко това неговият принос е бил съществен и неотменим. Той ангажира скулптор за паметниците и осигурява лични средства, настоява за изграждането на читалището и участва активно в аранжирането на вътрешното пространство, изисква стария хан да се превърне в къща-музей. Той настоява да се сондира за минерална вода и за изграждане на спортен комплекс с минералната вода, а за изграждането на учителската почивна станция предоставя свой имот и сам организира прокарването на топлата вода. Но, това не е всичко!

От 1977 г. преминава на работа като директор на училище СОУ„В.Левски” в гр.Троян, а от 1984 г. е директор на новата гимназия в града - СОУ „Климент Охридски”. Своята енергия той влага в усъвършенстване на вътрешния интериор на сградите, на училищните помагала, учебния процес, възпитанието на учениците, оказва съдействие и помощ на учителите. За съжаление, някои от идеите на г-н Зюмбилски не са могли да бъдат осъществени поради настъпилите политически и икономически промени, а именно: зоокът в гимназията, доизграждането на учителския почивен комплекс и най-вече изграждане на астрономическата обсерватория в гр.Троян, за която е намерил проект от Хага, Холандия.

Написал е 5 книги с биографичен и краеведски характер. От последната си биографична книга „Записки – кратки бележки из моя живот” той с радост подари един екземпляр на УС на БАД с посвещение, в което той пише „БАД, клон Троян, беше един от най-активните – на второ място в страната (след Благоевградския). Но, докато днес все още има БАД, клон Троян и той все още е едни от най-активните, то в Дупница вероятно никой не помни, че е имало дейност на БАД.” Това още веднъж говори, доколко личността и дейността на един човек има значение за приемствеността в бъдещето. И именно такъв човек е г-н Цочо Зюмбилски.

ГЕОРГИ ИВАНОВ (80г.) - първи космонавт на Република БЪЛГАРИЯ, генерал-лейтенант

Георги Иванов е първият български космонавт, генерал-лейтенант.

Роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. Родната му къща е в Архитектурно-исторически резерват „Вароша“.
Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).

Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна Митрополия (1964) със специалност инженер-летец и квалификация пилот I клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки (1984).

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от Програмата "Интеркосмос". Обучава се в Център за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време, е изведен в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“, с международен екипаж: командир на кораба Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича с по-висока от разчетената скорост, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя ... Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. В космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.

Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшно развитие на космическите полети.

Доц. д-р инж. Таня Иванова (р. 09.09.1946 г.) е доайен на българската космическа наука, един от създателите на Групата по физика на космоса към БАН през 1969 г., прераснала в днешния Институт за космически изследвания и технологии. Първоначално работи в областта на физиката на околоземното пространство, в разработката и изработването на апратура за директни сондови измервания на йоносферната плазма. Участник e в изпитанията и изстрелването на първия български космически прибор П1 през 1972 г., след което България става 18-та космическа държава, и е първата жена чужденка, допусната да работи на съветски космодрум. Конструктор и водещ инженер е на 12 уникални български прибора, летяли на борда на спътници и вертикални геофизични ракети по програмата „Интеркосмос” до 1981 г., участва в обработката и интерпретацията на научните данни.

Създател и дългогодишен ръководител е на ново научно направление „Космически биотехнологии“, в което са разработени три поколения космически оранжерийни системи. Първата автоматизирана Космическа оранжерия СВЕТ за провеждане на дългосрочни експерименти с растения е изстреляна на Орбитална станция МИР през 1990 г.. В продължение на 10 години на борда се провеждат научни експерименти с различни видове култури по няколко международни космически програми, включително и на НАСА. В резултат от изследванията е доказано, че растенията могат да се развиват нормално в условия на безтегловност и да се използват за храна и пречистване на въздуха на екипажите при бъдещите дълготрайни мисии, първоначално до Луната и Марс.

През 1956г. Попов завършва ВНВУ “Г.Бенковски” и започва службата си като пилот в летище Граф Игнатиево. Там усвоява последователно полетите със самолетите МиГ-15 и МиГ-19. От 1966 до 1969 година е слушател във ВА”Г.С.Раковски”. След завършване на Академията е изпратен да служи в 44 вертолетен полк - Пловдив, където усвоява полетите с вертолетите Ми-4, Ми-8 и Ми-17. В полка преминава през нужните командни длъжности и през 1973г. е определен за командир на същия. През 1977г. на Попов е удовлетворена молбата му и командването на ВВС го назначава за старши преподавател в катедра “ВВС” към ВА “Г.С.Раковски”. В катедрата Попов защищава дисертация и след няколко години е избран за доцент. Успоредно с преподавателската работа, той продължава да поддържа летателната си тренировка до пенсионирането през 1990г., при което общото пролетяно време на самолети и вертолети е около 2500 часа. Като преподавател започва изучаването на английски език, а по-късно и на международния език есперанто.

ГЕОРГИ ИВАНОВ (75г.) - първи космонавт на Република БЪЛГАРИЯ, генерал-лейтенант

Роден на 11.01.1930 г. в с. Михалци, Великотърновско. Основното и гимназиалното си образование до 6 клас (сега 10) завършва в родното си село. Последният си 7 клас (сега 11) завършва в Павликенската гимназия през 1948 г. с отличие.

От 1950 г. чрез конкурс постъпва като студент в Московския авиационен институт (от 1953 г. е Институт по авиационна и космическа техника). Завършва висшето си образование с отличие през 1956 г. Разпределен е за преподавател в катедра „Динамика на полета“ на института. Като студент е сред основателите и помощник-ръководител на кръжок по проектиране на космически апарати и има две научни разработки, докладвание на научно-техническа конференция. По заповед на посланика на България в СССР се завръща в България. Разпределен е към МНО и назначен на техническа длъжност в завод „Мургаш“ – Враждебна, София.

От 1957 г. до 1975 г. е преподавател по динамика на полета във Военно-техническа академия и Военна академия „Г.С. Раковски“. През 1964 г. защитава кандидатска дисертация в МАИ, Москва и през 1966 г. е избран за доцент. По негова молба през 1975 г. е освободен от действителна военна служба и е е зачислен в запаса с воинско звание „полковник“. Постъпва на работа във Висшия машинно-електротехнически институт (сега Технически университет - София) като ръководител на катедра.

Председател е на специализирания научен съвет по организация и управление на транспортни процеси от 1978 – 1986 г. Дългогодишен член и научен секретар на СНС по военно-инженерните науки. През периода 1984-1986 г. е директор на Института по въздушен транспорт на авиокомпания „Балкан“.

През 1974 г. защитатва докторска дисертация и е избран за професор по динамика на полета на летателни апарати . Заедно с учебната работа той се занимава и с научни изследвания. Има над 90 научни разработки, публикувани в наши и чуждестранни издания, които са високо оценени от международната научна общност. Участва с научни доклади в престижни международни конференции и конгреси на Международната астронавтическа федерация.

Проф. Симеонов пише в специализираната преса – от 1965 до 1989 г. е постоянен наблюдател на в-к „Народна армия“ по космическите проблеми.

Дългогодишен член на Българското астронавтическо дружество и член на ръководните органи – член на Бюрото от 1965 до 2006 г.; зам.- председател на Бютото от 1967 г. до 1993 г. и от 1997 до 2006 г.; председател на БАД от 1993 до 1997 г.

За своите научни достижения в областта на космическата наука, проф. Симеонов през 1986 г. е избран за член-кореспондент, а през 1991 г. – за академик на Международната академия по астронавтика, Париж. Поканен е да работи в Националното управление по аеронавтика и астронавтика на САЩ от ръководен кадър на агенциата, но отклонява предложението.